Обручението

Коледен урок по вероучение от преподобен Андрю М.Т. Дибб

А в шестия месец ангел Гавраил беше изпратен от Бога в един галилейски град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж, чието име беше Йосиф, от Давидовия дом. Името на девойката беше Мария. (Лука 1:26-27)

Така започва прекрасната история за зачеването на Господ в Евангелието от Лука. Сцената е позната на всеки от нас: Мария си е у дома, когато изведнъж вижда ангел Гавраил и чува думите му за голяма радост:

"Радвай се, високоблагодатна, Господ е с теб; благословена си ти между жените!" (Лука 1:28)

Ангелът е пратеник на Господа. В Словото ангелите идват, за да донесат мъдрост и утеха, надежда и добрата новина, "евангелието" или Евангелието, на онези, на които Господ иска да разкрие Своето присъствие. Това Евангелие е учението, че Господ Исус Христос се е родил на този свят, че е направил възможно всички хора да бъдат спасени и въведени в Неговото царство. Така ангел Гавриил идва с вълнение при Мария, за да ѝ съобщи, че тя е избрана от Господ за Негова естествена майка.

Когато Мария видяла ангел Гавриил, тя не знаела, че той е човешката форма на цяло общество от ангели. Не знаела и че най-голямата му любов е да разказва на хората за Господ, особено за това, че Той ще се роди на света, за да спаси човешкия род от духовно робство.

Сцената, в която ангел Гавраил съобщава на Мария, че тя ще зачене и ще роди син и ще го нарече с името Исус, е една от най-прочувствените в Словото. Мария е прост човек, живеещ в Галилея, далеч от центъра на поклонението в Йерусалим. Тя не е била нито високообразована, нито с добри социални връзки, освен че е произхождала от най-великия израелски цар Давид. В простотата на Мария има красива невинност. Последното нещо, което е очаквала в живота си, е да види ангел. Образът, който имаме за Мария, е на скромна млада девойка, девствена във всеки смисъл, защото, както тя казва на ангела, "не познавам мъж". Нейният живот е на млада жена, която е на път да се омъжи за Йосиф, но все още живее в дома на родителите си. Бракът все още не е бил сключен.

Централно място в коледната история заема фактът, че Мария е била сгодена за Йосиф, когато ѝ се явява ангел Гавраил. Този факт се споменава в урока, който четем в Евангелието от Лука, където ясно се казва, че тя е била "сгодена девица". В Матей отново ни се казва, че Мария е била "сгодена за Йосиф". Това означава, че тя е била обещана за съпруга на Йосиф. В нашата култура бихме казали, че те са били сгодени.

Има няколко основателни причини, поради които Мария е трябвало да бъде в това състояние, когато зачева Господа:

- В тогавашната еврейска църква годежът се е смятал за брак, въпреки че той все още не е бил сключен. Това означава, че хората около нея са смятали Мария за жена, а също така означава, че умът ѝ е бил съсредоточен върху предстоящия брак и бъдещия живот като съпруга и майка.

- През този период на годеж от нея се очакваше да остане в състояние на ред. Тя не можела да влиза в романтични контакти с други мъже и със сигурност не ѝ било позволено да има сексуални отношения с който и да е мъж, включително и с бъдещия си съпруг.

Ангелът ѝ се явява в това състояние именно поради тази причина - детето, което е трябвало да бъде заченато, е трябвало да бъде заченато в състояние на девственост и не би могло да има никакво съмнение през вековете, че Исус е син на обикновен мъж. Ето защо Мария протестира, че не е могла да зачене, защото "не е познавала мъж".

За това има много добра причина: доктрините ни казват, че човешката душа се предава като жив принцип на мъжкото семе. Тази душа, или вътрешната човешка се предава от бащата на детето, е образ на собствената душа на бащата - въпреки че животът в нея е от самото Божество. Когато детето е заченато, тази човешка душа може да получи живот от Господ и, използвайки живота в нея, започва да черпи от майката различните вещества, необходими за формирането на човешкото тяло. Когато детето се роди, то се превръща в личност, черпеща живот от Господ и потенциални духовни неща от майката и бащата, а тялото - от майката. По този начин при раждането на детето се наблюдава пълно смесване на родителите.

Когато ангел Гавраил идва при Мария, той съобщава за раждането на Господ. То щяло да бъде чудо на всички чудеса, защото според пророчеството девицата щяла да зачене и да роди син. Той е заченат от Светия Дух. Душата Му била Божествена, дадена Му от Отца, или, казано по друг начин, душата в Исус не била ограничена и крайна, както са нашите души, а безкрайна и вечна и способна да победи силите на ада и да спаси човешкия род.

Ето един откъс от творбата на Сведенборг, Книгата Битие - Небесните тайни 1999: "Но вътрешността на Господа беше самият Йехова, тъй като Той беше заченат от Йехова, който не може да бъде разделен или да стане роднина на друг, както син, заченат от човешки баща. Защото за разлика от човешкото, Божественото не може да бъде разделено, а е и остава едно и също. Към това Вътрешно Господ съединява Човешката същност. Нещо повече, тъй като Вътрешното на Господ било Йехова, то не било, както човешкото Вътрешно, приемна форма на живота, а самият живот. Чрез това обединение Неговата човешка същност също се превръща в самия живот. Оттук идва и честото изявление на Господ, че Той е Живот, както в Йоан,

Както Отец има живот в Себе Си, така Той е дал на Сина да има живот в Себе Си. Йоан 5:26."

Но дори такава душа, ако иска да живее и да се разхожда сред хората на тази земя, трябва да бъде облечена в тяло. Господ винаги действа в границите на реда на творението - а редът повелява, че душата трябва да бъде облечена в материално тяло.

Отначало душата на бащата е облечена в човешки елементи, защото започва като възпроизвеждане на собствената му душа, след което,

"по време на слизането си ... душата се обгръща с елементи от типа, който има отношение към естествената любов на бащата. Това е източникът, от който произлиза наследственото зло". (За брачната любов 245)

И така, Господ се нуждаеше от подредена среда, в която да се роди. Мария била избрана за Негова майка, защото според всевиждащата мъдрост на Господ Той видял, че тя ще пожелае да износи това дете и ще може да Го отгледа по такъв начин, че то да израсне подготвено за великото дело, което Му предстои.

И все пак самата Мария е трябвало да бъде в състояние на ред. В древен Израил да роди дете означавало, че трябва да е омъжена, и все пак, за да се запази честността на зачатието и да се гарантира, че душата е Божествена, а не човешка, тя трябвало да бъде в състояние преди да се е осъществил действителният физически съюз с Йосиф - в противен случай Господ можел да бъде син на Йосиф. Така че тя е трябвало да бъде сгодена и не бива да се открива никакъв мотив като основание за обвинения срещу Раждането от Дева.

Отчасти поради тази причина, когато Йосиф чува, че тя носи дете, решава да я отстрани. На практика това означавало, че той планира да се разведе с нея. Според закона на Мойсей сгодената жена, която носи дете, е нарушила правилата. В идеалния случай отговорният за това мъж е трябвало да бъде осъден на смърт. Йосиф нямал представа кой е този мъж, но предположил, че има такъв. Той обаче бил добър човек и затова решил да не я "дава за пример на обществото", а да я прибере насаме.

Точно в този момент ангел Гавраил идва насън при Йосиф и успокоява страховете му. Детето, което тя носи - казал ангелът, - е заченато от Светия Дух. Сега Йосиф разбрал и състоянието на годеж можело да продължи, а редът да се запази, за да може Господ да се роди на този свят с пълния облик на двама любящи родители, обвързани в брак след уреден годеж.

Сега трябва да разширим виждането си за живота на Господ в този свят. Зачатието на Господ е само първата стъпка в Неговото развитие. Той трябваше да се роди и да порасне. Умът и тялото Му трябваше да се развиват така, както се развиват и нашите. Домът на Мария и Йосиф е бил необходим, за да Му осигури стабилна и подредена среда, в която Той да живее и расте, претърпявайки не само физическо и умствено развитие, но и самите процеси, чрез които Неговата Божествена душа може да присъства в естествения Му ум.

Избирайки тези двама души за Негови "родители" в естествения свят, Господ успява да се погрижи и за бъдещето. Словото не ни казва нищо за брачните отношения между Йосиф и Мария. Знаем, че Йосиф е бил послушен на ангела, когато му е било казано да отведе Мария и младенеца Господ в Египет, за да избегне жестокостта на Ирод. Знаем, че всяка година те са пътували до Йерусалим, за да празнуват Пасхата. Знаем, че са имали и други деца, които също са обичали и отглеждали. Но това е всичко, което знаем.

Книгата "Съпружеска любов" на Емануел Сведенборг обаче ни дава известна представа за това какви подредени отношения са имали. Те започват с концепцията за годежа, тъй като годежът е въвеждащ в брака. Видовете подготовка, които хората правят за брака си, определят до голяма степен посоката, която ще следва бракът им. Фактът, че Мария в състоянието си на годеница "не е познавала мъж", показва, че тя е приемала сериозно отговорностите на това състояние. По същия начин фактът, че Йосиф веднага е разбрал, че не е баща на детето, което Мария носи, показва подобна сериозност на състоянието на годеж. И двамата са били невинни в каквото и да било нарушение и очевидно са били решени да изградят съвместен живот, основан на здравата основа на правилната подготовка.

Техният годеж ги е подготвял за бъдещия им съвместен живот като мъж и жена, а оттам и като родители на Господ на земята. Обручението е подготовка за брака. Това е времето, когато умовете и духовете на двамата партньори започват да растат заедно.

Ученията на Новата църква ни казват, че истинският брак, или съпружеската любов, както често се нарича, е среща и съюз на два ума. Истинският брак е този, в който двойката признава съществените различия между мъжкото и женското начало и се радва на тези различия, без да се опитва да доминира над другия. За да може една двойка да започне да се цени истински, тя трябва да остави настрана физическата любов, за да насърчи и подхрани духовната любов. Ето защо Мария и Йосиф живеят отделно през този етап от връзката си и защо се въздържат от сексуална активност, защото по този начин дават възможност на умовете си да се издигнат и да се обединят на най-високите нива на идеализма.

В книгата "Съпружеска любов" се казва, че в това състояние умът на всеки от партньорите се отваря от неговата духовна любов. Те са в състояние да достигнат по-високи нива на любов и отдаденост един към друг, тъй като насърчават растежа на взаимното разбиране, необременено от физически неща. Пасажът, който описва това развитие, продължава с описание на това как, когато една двойка сключи брак, любовта им се спуска от ума към тялото. Струва си да се замислим върху твърдението, че

"Трябва да се знае, че качеството на съпружеската любов, когато тя се спуска, се определя от височината, на която се изкачва. Ако достигне височината, тя слиза целомъдрена, а ако не достигне, слиза като непорочна". (За брачната любов 302).

За Мария и Йосиф можем само да предполагаме, че любовта им е достигнала своя връх по време на годежа и че бракът им е бил чист и непорочен. В този смисъл целомъдрието означава брачна любов между двама души, която е била очистена от всички примеси. В такова състояние съпругът и съпругата се наслаждават на пълните удоволствия на брака, които започват на духовно ниво с пълноценна среща на умовете и слизат в тялото, където любовта им е консумирана.

Такъв брак осигурява най-прекрасната среда, тъй като любовта между съпруга и съпругата осигурява състояние на спокойствие и мир, в което могат да се отглеждат деца. Това е средата, в която Господ избра да се роди. Той знаеше, че по време на живота си на този свят ще трябва да се изправи пред най-ужасните изкушения. Знаел е, че ще трябва непрекъснато да се бори с ада и да се сблъсква с неверието на хората около Него. Първите тридесет и три години от живота Му са били подготовка за това дело, което лежи пред Него. И така, Той избра да се роди на двойка, която беше в състояние на ред, която поради този ред беше готова да Го приеме в живота си, да Го отглежда като свой собствен.

В това има послание за нас. Всеки от нас иска Господ да се роди в собствения му живот и Той е готов да дойде при нас. "Ето - казва Той, - стоя на вратата и хлопам". Но Той може да влезе в нас само дотолкова, доколкото ние приведем живота си в ред. Мария и Йосиф се придържат към годежа си - те се ангажират и устояват. Това е, което Господ иска от нас: да се посветим на Него, да живеем според Неговото Слово във всеки детайл от живота си, особено в отношенията ни с другите, в подготовката ни за брак и в самите ни бракове. Когато го правим, тогава Той влиза в нас, установява присъствието Си там и ни издига нагоре към небето.

АМИН

Уроци:

Второзаконие 22:25-29

Исая 7:14-16

Лука 1:26-38

За брачната любов 302