"Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светият, който ще се роди, ще се нарече Син Божий." (Лука 1:35)

Какви невероятни думи трябва да са били те за младата Мария, когато ги е чула за първи път. Само няколко минути преди това тя вероятно е била заета с някаква обикновена задача от ежедневието в дома на майка си, може би е мелила брашно или е пекла хляб, може би е тъкала или е преждала вълна. Ако е била като повечето млади жени, на които скоро им предстои да се омъжат, мисълта ѝ е била насочена към бъдещия ѝ живот с Йосиф, какъв ще бъде домът им, какви деца ще имат и какъв живот ще водят заедно. Щастливите образи на бъдещето щяха да изпълнят мислите ѝ. Тя щеше да има своите надежди, мечти и очаквания - образи за това какъв ще бъде животът ѝ като бъдеща съпруга на Йосиф.

Изведнъж с появата на ангел Гавраил виденията ѝ за бъдещето съдържат нов и драматично различен елемент. Ангелът ѝ казал, че тя е много облагодетелствана и благословена сред жените, че Господ е с нея и че скоро ще зачене и ще роди син, чието име ще бъде Исус. Това дете щеше да получи трона на древния прародител на Мария, цар Давид, и щеше да царува вечно.

Мария задава въпроса как ще се случи това. Тя познаваше реда на естественото зачатие и знаеше, че ангелското послание не се вписва в този ред. В обяснение на това ангел Гавраил ѝ казал за най-голямото чудо на всички времена, като казал: "Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и оня Свети, който ще се роди, ще се нарече Син Божий."

Ние сме призовани да вярваме, че чудесата се случват. Някои хора се притесняват от идеята за чудеса въз основа на представата си за причините и следствията в този свят. Те са приели, че единствените причини са естествените, законите на физиката и т.н. За такъв човек идеята Исус да е роден без естествен баща е фантастична отвъд всякаква вяра.

Но ние сме призовани да вярваме, че чудеса са се случвали и се случват. Съществуват сили, които атакуват тази вяра. Ние сме израснали в култура, която има силно развито чувство за естествен ред. Днес науката е в състояние да обясни толкова много събития, които преди са били загадки. Тя е способна да ги обясни с помощта на основните природни закони. За някои това чувство за естествен закон може да стане толкова силно, че активното присъствие на Господ в творението да изчезне. За някои не съществува никаква Божествена намеса в тази система. Всичко е фиксирано и се движи заедно с промените, които се случват по силата на случайността. Но може да се отбележи, че според естествения закон повечето промени водят до повече хаос, а не до по-малко хаос. Промените са насочени към разпадане на по-висш ред в по-нисък.

Помислете за примера с човек, който бързо набира документ на компютър. Може да се очаква, че при набирането на текста ще се появят грешки. Каква е вероятността грешките да подобрят първоначалния документ? Възможно е, но по-скоро неочаквано. Но аргументът в полза на чистата естествена еволюция е, че при наличието на достатъчно време и силите на естествения подбор се е развил животът такъв, какъвто го познаваме сега. Твърдението, че човешкият живот се е появил чисто случайно, започвайки от генетичния код на най-примитивния живот преди милиони години, изглежда подобно на твърдението, че при достатъчно време и достатъчно печатни копия една обикновена детска песничка би могла да се превърне в Шекспирова пиеса, без да е намесен какъвто и да било план или висша мисъл.

Призвани сме да вярваме, че чудесата се случват. Писанията на Новата църква обаче ни учат, че не бива да очакваме чудесата от Стария и Новия завет да се случват днес по същия начин, по който са се случвали по времето, когато тези книги са били написани. Четем:

Причината, поради която днес не се извършват чудеса, както преди, е, че чудесата принуждават и отнемат свободната воля в духовните неща; и от духовни те правят човека естествен. Всички в християнския свят... могат да станат духовни; и те стават духовни единствено от Господа чрез Словото; а способността за това би загинала, ако бъдат доведени до вяра чрез чудеса. (Истинската християнска религия 501)

Частично въз основа на подобни твърдения човек може да стигне до модел на мислене, който не вярва в способността на Господ да повлияе на нещата за добро по чудотворен начин дори днес. Човек би могъл да вярва в Бога, но въпреки това да е склонен да гледа на протичането на живота си като на нещо, което следва законите на една машинална система. Всичко, което не се вписва в тази фиксирана система, се смята за чудо, което би отнело духовната свобода - същата свобода, за която Господ се е родил на света, за да я възстанови.

Може би обаче за нас е твърде лесно да станем твърде ограничени във възгледите си. Толкова ограничено, че да блокираме погледа си за чудесата, които могат да се случат в собствения ни живот, без да отнемат духовната ни свобода. Може би е твърде лесно тази ограничена гледна точка да блокира усещането за присъствието на Господ, усещането за присъствието на Светия Дух. Как Господ се докосва до живота ни?

Какво става с живота на Мария? Събитията около първото Рождество са голяма намеса в нейния живот. Същото се отнася и за бъдещия ѝ съпруг Йосиф. И двамата можеха да отрекат възможността за чудотворно зачатие и това състояние на отричане щеше да бъде много по-вредно от това на Захария. Можеше ли изобщо да се случи раждането на Господ, ако Мария не беше готова да приеме думите на ангела? Нейният първороден син е трябвало да има продължително въздействие през целия ѝ живот. Неговото присъствие не минава без много събития, които носят чувство на страхопочитание и удивление както на Мария, така и на Йосиф. Знаем поне за едно събитие, което показва, че отглеждането на Исус не винаги е било лесно. На 12-годишна възраст те прекарват три тревожни дни в търсенето Му, за да Го намерят в храма, седнал сред учителите, който слуша и задава въпроси.

В допълнение към начина, по който раждането и животът на Исус се намесват в живота на Йосиф и Мария, помислете за начина, по който Неговото присъствие се отразява на учениците. Много от тях са се занимавали щастливо с ежедневната си работа, когато са били призовани да оставят всичко зад гърба си и да Го последват. Въпреки че тази намеса понякога е свързана с нещо чудотворно, тя включва и елемент на свободна воля. Точно както Йосиф и Мария можеха да се противопоставят на думите на ангела, възвестяващи, че Господ ще се роди, така и учениците можеха да чуят призива на Господ да ги последват, да поклатят глава и да се върнат към работата си. Имало е много, много други хора, които са били повлияни по същия начин. Много други, които са чули думите на Господ, които ги призовават, и животът им е бил дълбоко повлиян от това, което Той е казал.

Господ идва при всеки от нас в живота ни много пъти всеки ден. Въпреки че в живота ни може да не се случи нищо, което обективният наблюдател би нарекъл чудотворно, не е вярно, че животът ни ще следва някакъв предварително установен маршрут, зададен от вродената ни природа и направляван от убедителния опит на естествения свят. Първото раждане на Господ представлява начинът, по който Той идва във всяка епоха при всеки, който пожелае да Го приеме. Точно както думите на ангел Гавраил биха били драматична намеса в рамките на щастливата нормалност на бъдещето, което Мария би си представила, така и Господ може да дойде при нас, обявявайки зачатието на едно бъдеще за нас, което е далеч по-различно от това, което нашият естествен ум би си представил. Господ идва при нас, предлагайки и обещавайки ни много по-различни реакции на ежедневните събития от тези, които имаме в момента - различна перспектива, много по-голямо търпение в някои области и по-силна решителност и ангажираност в други. Той идва при нас, като внася светлина в области на мислите ни, които сме се примирили, че са в дълбок мрак, и внася топлина в много неща, които иначе бихме направили от нужда или по задължение.

Ангел Гавраил е изпратен при една девойка, която се казва Мария. Древните пророчества бяха обещали, че Месията ще се роди като дете от млада жена. Няколкостотин години след като това пророчество е било дадено, гръцката версия на Стария завет, наречена Септуагинта, въвежда нов елемент на чудотворство, като използва в това пророчество дума, която не е общата за млада жена, а по-скоро отличителният гръцки термин за "девица". Когато ангелът се явява на Йосиф насън, в Евангелието на Матей е записано, че той цитира това пророчество според начина, по който то е представено в Септуагинтата. В Писанията за Новата църква съвсем ясно се посочва, че тази на пръв поглед добавена идея е правилна и дори съществена за разбирането ни за Господното пришествие.

Съществуват две различни причини за важността на вярата в девственото раждане. Едната причина е свързана със съществената необходимост Исус да се роди с естествена майка, но без естествен баща, ако е искал да стане наш Спасител и Изкупител. От решаващо значение за делото на Исус е било Той да не получи от раждането си нито едно от вътрешните злини, които се предават чрез душата, осигурена от естествения баща при всяко естествено зачатие. Неговата душа и живот идваха директно от безкрайния Бог. Неговият развиващ се ум и живот бяха все по-съвършеното проявление в човешка форма на Отеца и Създателя, нашия Господ и Бог. Но било важно Той да приеме отначало естествен ум, изпразнен от всякакъв опит и знания, с какъвто сме се родили ние с вас. Било важно Той да приеме наследствените склонности към зло, които раждането от естествена майка внасяло в живота Му.

Втората причина да вярваме в девственото раждане съществува заради представянето на термина "девица" и това, което той казва за начина, по който Господ идва при нас в живота ни. Казано ни е, че девицата представлява някой, който желае животът му да бъде повлиян от истината. В тази история Мария представлява състояние на ума във всеки един от нас, което не е контролирано от личен интерес, нито е отдадено на определен курс на действие. Това е състояние на ума, което е отворено за нови възможности.

Господ идва при нас, за да донесе на всеки от нас обещанието за ново зачатие на живота, точно както ангел Гавраил идва при девойката Мария. Той идва, обещавайки възраждане или регенериране на живота, което е коренно различно от това, което получаваме по естествен път. Той се появява не в суматохата на установения живот, а по-скоро в онези състояния на духа, които, подобно на дева Мария, очакват нещо ново и различно и най-важното - са готови да приемат зачатието на този нов живот. Животът, който идва при нас по естествен начин, извън каквото и да било присъствие на Господ, е като дете, заченато от човешки баща и майка. Без Господното присъствие този живот не може да има друга основа освен личния интерес и светската загриженост. Опитът може да ни научи да разширяваме този личен интерес и да смекчаваме тези грижи, но без Господното пришествие в живота ни те никога няма да се издигнат над това ниво. Господ се ражда в живота на всеки от нас в състояние на ума, което е готово да бъде повлияно от това, на което учи Словото - в състояние на ума, което е готово да се издигне над подтика на естествените ни наклонности да бъдем егоистични и естествени в своите интереси, мисли и действия. Той се ражда в състоянията на ума, които са готови да се обърнат навън, за да разпознаят и да служат на нуждите на хората около нас. Той се ражда в състояния на ума, които са готови да признаят, че естествените неща съществуват, за да служат на нуждите на човечеството и на творението като цяло, и че те имат своята правилна употреба, както и своите злоупотреби.

Подготовката ни за празнуването на Коледа, повече от всяко друго събитие през сезона, има тенденцията да обръща хората навън към другите. Това е време, което може да ни помогне да разпознаем общността от грижовни хора, в която живеем. И това е време, което може да ни напомни, че мнозина са в нужда - има много хора, които могат да се възползват от нашата помощ. Тази помощ може да се изразява в осигуряването на храна, дрехи и подслон за онези, които не са в състояние или все още не са станали достатъчно предвидливи, за да си ги осигурят сами. Тя може да се изразява в това да подадем ръка на някой, който може да се възползва от помощ за работа, като споделим с него някакво бреме. Коледа е време, когато даваме подаръци, които символизират и любовта и приятелството към другите. Най-трайните подаръци са тези, които даваме, когато разпознаваме духовните нужди на другите - когато осъзнаваме, че с нашите думи и действия можем да помогнем на Господ да внесе любяща топлина в живота на друг човек. Чрез нашите думи и действия можем да внесем светлината на по-голямо разбиране в живота на друг човек. Имаме способността да помогнем на другите да получат много по-големи благословии в живота, отколкото биха могли да получат иначе. Подготовката и празнуването на Коледа могат да ни напомнят как истинският християнски живот е живот на мъдро даване и служене. Състоянието на духа, което получава това напомняне, е онова, което е изобразено от девицата Мария.

Господ идва при всеки от нас в живота ни, точно както ангел Гавраил идва при Мария. Той идва и ни разказва за събития, които могат да се случат, ако желаем, и които далеч надхвърлят всичко, което можем да си представим. Той ни обещава нов живот, който се ражда вътре в нас, но не взема източника си от нас. Той обещава присъствието на Светия Дух в този нов живот. Той идва с чудотворна намеса в естествения ход на събитията. Думите на ангел Гавриил към Мария са и думи към нас с обещанието за нов живот, който дълбоко ще повлияе на това, за което се грижим, което мислим и правим всеки ден през годината. Тези думи са обещание за нов живот за всеки от нас.

След края на службата ви каним да приемете тайнството на Светата вечеря. Този акт на богослужение изразява желанието ни да получим даровете на Господната любов и мъдрост в нашия живот, представени чрез изяждането на хляба и изпиването на виното. В описанието на това тайнство в книгата "Истинската християнска религия" има силно напомняне за думите на ангел Гавраил

... Светата вечеря за онези, които пристъпват достойно към нея, е един вид гаранция и печат, поставен върху осиновяването им като Божии синове ... Господ присъства тогава и въвежда в рая онези, които са родени от Него, т.е. които са обновени. (Истинската християнска религия 728)

Както ангел Гавриил каза на Мария, така и Господ ще каже на нас: "Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светият, който ще се роди, ще се нарече Син Божий."

(Препратки: Книгата Битие - Небесните тайни 1573 [1-8]; Исая 7:1-15; Лука 1:26-38)