За монотеизма...

Библията едновременно стимулира и проследява дългата тенденция към монотеизъм.

Монотеизмът присъства още в най-ранните истории. В началото Бог създава вселената, земята и Адам и Ева. Бог предупреждава Ной да построи ковчег и сключва завет с него след големия потоп. Бог разпръсква хората, които се опитват да построят Вавилонската кула.

В Битие 11:14, чуваме за раждането на Ебер, от когото евреите получават племенното си име, а шест поколения по-късно Аврам, в Битие 11:26. По това време религиозната култура в Близкия изток е станала политеистична и идолопоклонническа. Вижте например, Исус Навиев 24:2, 14, 15 и Битие 31:53, както и обяснението в Книгата Битие - Небесните тайни 1356. ¹

Аврам е ключов герой в историята. Той започва като идолопоклонник и политеист, но има потенциала да се промени и да стане монотеист. Бог Йехова вижда този потенциал и води Аврам и потомците му към него. Това е постепенен процес.

Аврам живее преди около 4000 години, вероятно около 1900 г. пр. В историите на Битие Бог му казва да напусне Ур в Халдея (днешен югоизточен Ирак), където е роден, и да пътува до земя, която Бог ще му покаже. Аврам се подчинява и през следващия си дълъг живот прекарва известно време в Падан Арам (Сирия), а след това в Ханаан, после в Египет и накрая отново в Ханаан. Тъй като Аврам прави това, което Бог му заповядва, името му е променено на Авраам, а името на съпругата му Сарай е променено на Сара. В крайна сметка Авраам има много деца. Първият му син, Исмаил, от Агар, става баща на арабските народи. Вторият му син, Исаак, от Сара, става баща на израилтяните и едомците. Той е праотец на народите-основатели на три големи трайни монотеистични религии - юдаизма, християнството и исляма.

Един от признаците на развиващия се монотеизъм се появява в историята за Яков/Рахил. Внукът на Авраам Яков и съпругата му Рахил напускат дома на баща си след дълги години там. Рахил открадва изображенията на домашните богове от дома на Лаван (Битие 31:19). Но след това в Битие 35:2-3, скоро след това Яков разказва на домашните си,

"Отхвърлете чуждите богове, които са между вас, очистете се и сменете дрехите си; и нека станем и отидем във Вет-Ел; и там ще направя олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мен по пътя, по който вървях."

Няколко поколения по-късно процесът продължава. На планината Синай Мойсей получава Десетте заповеди, а първата заповед е следната:

"И Бог изговори всички тия думи, като каза: Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството. Да нямаш други богове пред Мене. Да си не правиш никакъв гравиран образ, нито никакво подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята." (Изход 20:1-4)

Този преход от политеизъм към монотеизъм е важен. Новото християнско учение учи, че най-древните хора са имали монотеистична вяра, но с течение на времето и с напредването на "цивилизацията" тяхната ранна чистота се е нарушила и те са изпаднали в политеизъм. Техните свещени чествания на аспектите на Бога, напр. на Божията сила или на Божията любов, постепенно се превръщали в своеобразен пантеон. ²

Бог сключва завета си с Авраам, за да започне да обръща тази тенденция, и - с много фалстартове и отклонения - той работи. Монотеизмът е най-разпространената форма на вяра днес. Неговата истинност създава чисто пространство, в което Бог Йехова може да действа в живота ни. В Истинската християнска религия 9, намираме това изявление:

"Вследствие на Божественото влияние в душите на хората, за което стана дума по-горе, във всеки човек съществува вътрешно убеждение, че има Бог и че Той е един."

Ако отворим умовете си за това влияние, можем да го приемем и да осъзнаем по-добре Божието ръководство. Когато Яков увещава народа си да "стане и да се изкачи във Вет-Ел", той говори именно за това. На иврит "Вет-Ел" означава "Домът на Бога" - и ние можем да се изкачим до него.

Бележки под линия: