Какви са основите? Огромна част от религиозния живот е да вярваме (или да се опитваме да вярваме), че сме в ръцете на Бога. Предполага се, че се учим как да Му се доверяваме. Ако искаме да направим това, трябва да знаем какво иска Той. С това не искам да кажа, че трябва да знаем "някои неща, които Бог би искал". Говоря за това, което Бог поставя на първо място. Коя е наградата, на която Той гледа? Какво Той иска най-много от всичко?
Ако сте се занимавали с религия за по-дълго време, вероятно бихте могли да съставите дълъг списък с нещата, които Бог иска. Той иска да отидем на небето. Той иска да обичаме ближния си. Той иска да се борим със злото. Той иска да има мир на земята. Той иска да сме свободни да правим своите избори... списъкът може да бъде продължен. Но дори и този кратък списък разкрива, че между различните неща, които Бог иска, има известни противоречия. Той иска мир, но иска и да се противопоставяме на злото. Той иска да правим собствени избори, но иска да изберем небето. Само една от Неговите цели може да бъде на първо място - и тази управляваща любов ще организира и подчини всичко останало, което Той иска.
Ако се обърнем към Писанията, трудно ще намерим очевидно окончателно изявление за това, което Господ иска най-много от всичко. В Стария и Новия завет Той обикновено не говори за това, което иска - по-скоро говори за това, което е добро за нас. Но има и някои изключения. Например, Той казва:
"Аз дойдох да изпратя огън на земята, а как бих искал той вече да е запален!" (Лука 12:49). (Забележете, че огънят символизира любовта.)
"Това ви говорих, за да остане Моята радост във вас и вашата радост да бъде пълна." (Йоан 15:11)
"Отче, желая и те, които си Ми дал, да бъдат с Мене там, където съм Аз... И възвестих им Твоето име и ще го възвестявам, за да бъде в тях любовта, с която Ти Ме възлюби, и Аз в тях." (Йоан 17:24, 26)
Учението на Новата християнска църква се занимава изрично с това, което Господ иска - това, което Той желае най-много от всички. Ето един добър пример от "Божественото провидение":
"Духовната любов е такава, че желае да даде това, което има, на другия, и доколкото това е възможно, тя се наслаждава на своето битие, на своя мир и на своето блаженство. Духовната любов извлича тази си характеристика от Божествената любов на Господ, която е безкрайно такава. От това следва, че Божествената любов... има за цел небето, състоящо се от хора, които са станали или стават ангели, на които Господ е възможно да даде всички благословии и щастия, свързани с любовта и мъдростта, и да ги предаде от Себе Си в тях." (Божествен промисъл 27.2)
В учението на Новата църква на много места се казва, че Господ е самата любов. Това означава, че Той е "управляван" от чиста любов. Ето някои учения, които улесняват разбирането на това, което означава:
"Има две неща, които съставляват същността на Бога: любовта и мъдростта. Но има и три неща, които съставляват същността на Неговата любов: да обича другите извън Себе Си, да желае да бъде едно с тях и да ги прави благословени от Себе Си." (Истинската християнска религия 43)
"[Господ е] самата любов, на която не могат да се припишат други качества освен тези на чиста любов и на чиста милост към целия човешки род, като тази милост е такава, че желае да спаси всички хора, да ги направи вечно щастливи и да им даде всичко, което й принадлежиһттр://.... (Книгата Битие - Небесните тайни 1735).
И така, какво най-много иска Господ? Ако отговорите: "Той иска да отидем в рая", ще сте съвсем близо до целта. Но аз бих казал, че това, което Господ иска най-много от всичко, е да ни направи щастливи - толкова щастливи, колкото можем да бъдем. Той иска да сподели радостта Си с нас. Това е почти същото като да кажем, че Той иска да отидем на небето - защото небето всъщност означава просто "мястото, където сме с Бога и сме благословени от Бога".
Разбира се, има някои важни истини, които квалифицират тази идея. Господ иска да бъдем толкова щастливи, колкото е възможно - завинаги. Той цени дългосрочното ни щастие много повече от краткосрочното ни щастие. Което означава, че в краткосрочен план Той иска от нас да правим много неща, които не са непременно забавни. "Това не ме прави щастлив" е лошо извинение за пренебрегване на Неговото учение. Той знае какво е истинската радост. А ние?
Другото уточнение, което наистина трябва да се направи, е, че Бог иска да ни направи щастливи, но усилията Му за това биха се разпаднали на парчета, ако ни принуждаваше да бъдем щастливи. Ако Той наложи волята Си върху нас, вече няма да има "нас". Затова вместо това Той ни прави толкова щастливи, колкото сме готови да бъдем. Той ни дава толкова от Своята радост, колкото сме готови да приемем.
Както казах, тези учения са основите на религията. За тези неща се говори постоянно, но това е така, защото са толкова важни. Трябва да разберем правилно основите. Ако ги сбъркаме - ако основата е напукана - тогава останалата част от вярата ни може да се срине.
Като начало трябва да разберем любовта, която царува над небето и земята.
