1. Там, където Господ говори за свършека на вековете, което е последното време според Църквата, в края на пророчеството за своите бъдещи състояния на любов и вяра, казва:

„И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; тогава ще се яви на небето знамение­то на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небес­ните облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Анге­лите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на не­бесата. " (Матей 24:29-31).

Онези, които разбират тези думи в буквалния смисъл, вярват, че всички събития според описанието ще се случат в последното Време, наречено Страшен Съд; не само че Слънцето и Луната ще се затъмнят и звездите ще за­почнат да падат, че ще се появи знак Господен на Небето и че Сам Той ще стане зрим сред облаците, а с Него - ан­гели с тръба, но също, според друго пророчество, че це­лият Видим свят ще бъде погубен, а сетне ще съществуват ново небе и нова земя. На това мнение са мнозина в Църквата днес. Но те не знаят тайните, които се Крият в единичните съдържания на Словото; в тях се съдържа вътрешен смисъл. Тези събития не бива да се разбират като природни и земни, каквито са по буквален смисъл, а като духовни и небесни. Ето защо смисълът не бива да се търси в множеството от думи, а във всяка дума. Слово­то е записано в чисти съответствия, така че в крайна сметка всяка дума съдържа смисъла. Какъв е той, може да се разбере от изложеното и записаното в „Небесни тайни", а също и в обяснението за Белия кон от Апокалипсис. От този смисъл се разбира, че в горния фрагмент Господ говори за своето пришествие от облаците: Слънцето, което ще се затъмни. означава Господ като любов; Луна­та означава Господ като вяра; звездите означават позна­нията за добро и истинно, или другояче казано, за любов­та и вярата; знакът на Сина Човечески в Небето е поява­та на Божията истина; земните племена, които ще зап­лачат, означават всичко добро и истинно, тоест, цялата любов и цялата вяра; пришествието на Господа от обла­ците със сила и слава означава пък Неговото присъствие в Словото и откровението; облаците означават Слово­то според неговия буквален смисъл, докато славата означава Словото във вътрешен смисъл; ангелите с гръмог­ласна тръба означават Небето, откъдето идва Божията Истина. Вече може да се прозре какво значат Господните думи: в сетните дни на Църквата, когато не ще има вече любов и вяра, Господ ще се яви в Словото като негов вът­решен смисъл и ще открие тайните небесни - тайни, които отсега нататък ще разкриваме постепенно - за Не­бето, за Ада, а също за живота на човека след смъртта. Макар че всичко това е описано в Словото, човекът на Църквата днес съвсем бегло познава Небето и Ада, да не говорим за живота след смъртта. Дори мнозина от оне­зи, които са родени в Църквата, ги отричат, питайки се кой идва при тях, за да им ги разказва. Но за да не може това желание за отрицание, което властва сред знае­щите много за света, да повлияе и поквари простите по сърце и по вяра, бе ми отредено цели тринадесет години да бъда едно с ангелите и да говоря с тях така, както го­вори човек с човека, а също да видя какво е на Небето и какво - в Ада. Сега вече ми е позволено да опиша видяно­то и чутото; надявам се с това да проясня невежество то и да разсея безверието. Днес съществува такова не­посредствено откровение, защото откровение е онова, което трябва да се разбира под Пришествие на Господа.